Влезе ми нещо в очите.
Нещо влезе отскоро в очите ми
и блестят като лунните камъни,
и танцува ми образ в зениците,
като летни пожарни пламъци..
Навсякъде ти си. Присъствие.
Щом погледна - всичко красиш,
всяка крачка е твое напътствие,
всяко чувство описвам във стих..
Тази нощ (като всички останали),
буден бях и слушах дъжда,
теб, в картина рисувах по памет,
със бои от любовна сълза.
А когато заспя, те сънувам,
под клепачите скрил съм любимка,
денонощно за тебе жадувам,
а пък сутрин целувам те в снимка.
Ти ми влезе наскоро в сърцето,
от там, знай - няма излизане!
От сълзи съм напълнил морета,
но за теб ще валя от обичане..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
21.05.2017
© Данаил Антонов Все права защищены
но за теб ще валя от обичане.."
Прекрасен стих и много силен финал! Поздрави!