2.06.2017 г., 10:22

Влезе ми нещо в очите

575 1 3

Влезе ми нещо в очите.

 

Нещо влезе отскоро в очите ми
и блестят като лунните камъни,
и танцува ми образ в зениците,
като летни пожарни пламъци..

 

Навсякъде ти си. Присъствие.
Щом погледна - всичко красиш,
всяка крачка е твое напътствие,
всяко чувство описвам във стих..

 

Тази нощ (като всички останали),
буден бях и слушах дъжда,
теб, в картина рисувах по памет,
със бои от любовна сълза.

 

А когато заспя, те сънувам,
под клепачите скрил съм любимка,
денонощно за тебе жадувам,
а пък сутрин целувам те в снимка.

 

Ти ми влезе наскоро в сърцето,
от там, знай - няма излизане!
От сълзи съм напълнил морета,
но за теб ще валя от обичане..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
21.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "От сълзи съм напълнил морета,
    но за теб ще валя от обичане.."
    Прекрасен стих и много силен финал! Поздрави!
  • Много нежност и любов долавям в стиха ти, Данаил!
    Хареса ми!Поздравления!
  • Красива любов, красиво излята!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...