ДЕСЕТА ПЕСЕН
Пропуснах хиляди неща наивно.
Труда си, може би, не оцених.
Раздадох се сред злото деградивно,
мечтите си от щастие лиших.
Повярвах в обещания лъжливи
и своето сърце сам нараних.
Над мен летяха облаците сиви,
а пътищата бяха все трънливи.
Преди да срещна теб еднообразно
редуваха се скучни дни и нощи.
Но твоето излъчване прекрасно ...