Влюбен бард за тебе пее ( Четвърта част )
ДЕСЕТА ПЕСЕН
Пропуснах хиляди неща наивно.
Труда си, може би, не оцених.
Раздадох се сред злото деградивно,
мечтите си от щастие лиших.
Повярвах в обещания лъжливи
и своето сърце сам нараних.
Над мен летяха облаците сиви,
а пътищата бяха все трънливи.
Преди да срещна теб еднообразно
редуваха се скучни дни и нощи.
Но твоето излъчване прекрасно
пред мен яви се и дойде на гости.
Когато посещаваш всеки път
душата ми, усещам аз все още,
че жив съм и в туптящата ми гръд
на обичта огньовете пламтят.
Ти имаш благородна топлина,
която в болка даже ще даряваш
и с нищо друго, не, не ще сравня -
търпението чисто да прощаваш.
Единствено с любов ще прекаля,
защото грееш ти и вдъхновяваш
и в най- измъчващите теглила
дете си на зовящи светила.
ЕДИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
В очите ти да виждам все лазура
е моето пречувствено желание.
След облаците тъмни и след буря
небесният ти блик си е мечтание.
Светкавици и тътен не сломяват
душата ти с погубващо страдание.
От същността ти феите запяват
и ангели надежда ти даряват.
Усмивката малинова - омайна -
привлича с аромати на нектари.
От пчелен мед е сладостта безкрайна
на устните, на нежните пожари.
В косите ти е слънцето отново
и топлещият блясък меко жари.
Щом чуя всеотдайното ти слово
пропада всичко нагло и сурово.
Сред свежите полета затанцувай
със ритъма на своето сърце
и най- красивата дъга рисувай
възторжено с вълшебните ръце.
В синхрон на необятен порив лек
възраждащи са дух, снага, лице.
Повярвай в себе си, не ще си ек
от минало, а музика вовек.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
прекрасно са! 
