На дълъг път морето ме зове
и знам че никой друг не ще ме разбере
както ти приютяваш в своето сърце
любов неземна към твоето момче
И в знак на благодарност аз в небето ще напиша
че по теб едно моряче тайничко въздиша
и в кристалната вода на таз безкрайна синева
аз ще виждам твоя лик на лунна светлина
Ти ще бъдеш моята сирена тъмнокоса
във съня ми ще пристъпваш боса
и сред бурните вълни на любовта
аз ще бъда капитан на твоята зора
На дълъг път морето ме зове
и знам че никой друг не ще ме прибере
след толкова безсънни нощи дни
в твоите прегръдки едно моряче да заспи...
© Калина Минчева Все права защищены