Oct 28, 2010, 1:40 PM

Влюбеният моряк

  Poetry » Love
590 1 0

На дълъг път морето ме зове

и знам че никой друг не ще ме разбере
както ти приютяваш в своето сърце
любов неземна към твоето момче

 

И в знак на благодарност аз в небето ще напиша
че по теб едно моряче тайничко въздиша
и в кристалната вода на таз безкрайна синева
аз ще виждам твоя лик на лунна светлина

 

Ти ще бъдеш моята сирена тъмнокоса
във съня ми ще пристъпваш боса
и сред бурните вълни на любовта
аз ще бъда капитан на твоята зора

 

На дълъг път морето ме зове
и знам че никой друг не ще ме прибере
след толкова безсънни нощи дни
в твоите прегръдки едно моряче да заспи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...