Влюбеност

... на теб

Съседката отключи нетърпеливо вратата

и влезе в своята обзаведена пещера

- при съдовете, мъжа с кучето и децата –

опаса престилката на дълга и засия.

Ти утре в зори ще наденеш честта и крилата,

ще пришпориш облаци, звезди и слънца,

пространствата ще подпалиш сърцато

като бог сред безсмъртни и дете на света.

Между людете и небето в своя тапетен затвор

на несретата вярна сълзи с блян ще заплитам,

ще рисувам, израждам, проклинам и викам

- с ореол ще издигна лика ти, мой ангеле горд.

В тоз час на миазми от кухненско щастие

ще си ушия престилка от светли мечти,

ще си затуля скръбта с четиристишия.

На вратата ще пиша: Чакам те. Влез. Разкажи.