Dec 30, 2011, 7:11 PM

Влюбеност

  Poetry » Love
705 0 0

Влюбеност

 

... на теб

 

Съседката отключи нетърпеливо вратата

и влезе в своята обзаведена пещера

- при съдовете, мъжа с кучето и децата –

опаса престилката на дълга и засия.

 

Ти утре в зори ще наденеш честта и крилата,

ще пришпориш облаци, звезди и слънца,

пространствата ще подпалиш сърцато

като бог сред безсмъртни и дете на света.

 

Между людете и небето в своя тапетен затвор

на несретата вярна сълзи с блян ще заплитам,

ще рисувам, израждам, проклинам и викам

- с ореол ще издигна лика ти, мой ангеле горд.

 

В тоз час на миазми от кухненско щастие

ще си ушия престилка от светли мечти,

ще си затуля скръбта с четиристишия.

На вратата ще пиша: Чакам те. Влез. Разкажи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...