12 окт. 2024 г., 06:27

Вместо ръцете ти

475 0 0

Искам да съм поет

и да пиша за тебе

и за света ми без тебе,

защото те нямам и съм

принудена да се уча да живея без теб.

Понякога си представям

какъв ли би бил животът ми,

ако бяхме заедно,

а после се отрезвявам с глътка

от уискито ми, сама.

Харесва ми, че съм сама,

но понякога ми липсва да има

с кого да танцувам и да се смея.

После се утешавам, че никой не

разбира чувството ми за хумор и

не слуша същата музика като мен.

После отпивам отново,

кожата ми настръхва

и си обличам жилетката

вместо ръцете ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...