10 февр. 2015 г., 16:46

Вместо теб

1.2K 1 3

                          Когато вятърът не ще разпитва

                                  и всичко за разбиране ще е пустиня

                                         и чучулига

                                              и шепа пръст

                                                   и шета камък

 

                        

                                Когато коленете изранени

                                    не търсят чакана молитва

                                          и бдят очите за сълзи

                                              и бдят лицата за слова

                                                  и бдят сърцата за цена

 

                           

                                Когато спуска се тъга в земя

 

                                              Очите сухи ми прости

                                                           Приятелю 

                                                                                           7.4.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...от думите не виждат гората... но нямат значение чуждите липси. Тука пукат неизстинали въглени...
  • Хей Донъра,
    Не виждам да си Джак...
    Пиринченият Павиан пухти по-качествено.
    А и се радвам на посредствената ти "поезия"
    Ти нямаш, нямаш джак да ти го повдигне...
    Нивото на поетичната ти бездарност визирам.
    Не се притеснявай да бъдеш...
    Бездарен си знаеш го.
  • Това, което прочетох е трудно да нарека поезия по моите разбирания, но всеки има право на изказ... Джак, прости душата ми студена!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...