Feb 10, 2015, 4:46 PM

Вместо теб

  Poetry » Other
1.2K 1 3

                          Когато вятърът не ще разпитва

                                  и всичко за разбиране ще е пустиня

                                         и чучулига

                                              и шепа пръст

                                                   и шета камък

 

                        

                                Когато коленете изранени

                                    не търсят чакана молитва

                                          и бдят очите за сълзи

                                              и бдят лицата за слова

                                                  и бдят сърцата за цена

 

                           

                                Когато спуска се тъга в земя

 

                                              Очите сухи ми прости

                                                           Приятелю 

                                                                                           7.4.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...от думите не виждат гората... но нямат значение чуждите липси. Тука пукат неизстинали въглени...
  • Хей Донъра,
    Не виждам да си Джак...
    Пиринченият Павиан пухти по-качествено.
    А и се радвам на посредствената ти "поезия"
    Ти нямаш, нямаш джак да ти го повдигне...
    Нивото на поетичната ти бездарност визирам.
    Не се притеснявай да бъдеш...
    Бездарен си знаеш го.
  • Това, което прочетох е трудно да нарека поезия по моите разбирания, но всеки има право на изказ... Джак, прости душата ми студена!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...