10.02.2015 г., 16:46

Вместо теб

1.2K 1 3

                          Когато вятърът не ще разпитва

                                  и всичко за разбиране ще е пустиня

                                         и чучулига

                                              и шепа пръст

                                                   и шета камък

 

                        

                                Когато коленете изранени

                                    не търсят чакана молитва

                                          и бдят очите за сълзи

                                              и бдят лицата за слова

                                                  и бдят сърцата за цена

 

                           

                                Когато спуска се тъга в земя

 

                                              Очите сухи ми прости

                                                           Приятелю 

                                                                                           7.4.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...от думите не виждат гората... но нямат значение чуждите липси. Тука пукат неизстинали въглени...
  • Хей Донъра,
    Не виждам да си Джак...
    Пиринченият Павиан пухти по-качествено.
    А и се радвам на посредствената ти "поезия"
    Ти нямаш, нямаш джак да ти го повдигне...
    Нивото на поетичната ти бездарност визирам.
    Не се притеснявай да бъдеш...
    Бездарен си знаеш го.
  • Това, което прочетох е трудно да нарека поезия по моите разбирания, но всеки има право на изказ... Джак, прости душата ми студена!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...