11 янв. 2010 г., 10:38  

Вместо утре 

  Поэзия
2605 2 43

 

 

 

 

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери  своеволни  недоверия,
преносени от трудния ни път.

 

Из глухите въздишки на пороя,
приличащи на глупаво дете,
не вярвах, че ще искам да съм твоя,
защото съм невдишано небе.

 

Преливат се милувките на здрача
във тихия му сън недоловим...
И ако днес вселените ти плачат,
изпей ги. И ела да помълчим.

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??