Jan 11, 2010, 10:38 AM  

Вместо утре 

  Poetry
2806 2 43

 

 

 

 

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери  своеволни  недоверия,
преносени от трудния ни път.

 

Из глухите въздишки на пороя,
приличащи на глупаво дете,
не вярвах, че ще искам да съм твоя,
защото съм невдишано небе.

 

Преливат се милувките на здрача
във тихия му сън недоловим...
И ако днес вселените ти плачат,
изпей ги. И ела да помълчим.

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??