През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя,
приличащи на глупаво дете,
не вярвах, че ще искам да съм твоя,
защото съм невдишано небе.
Преливат се милувките на здрача
във тихия му сън недоловим...
И ако днес вселените ти плачат,
изпей ги. И ела да помълчим.
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
