11.01.2010 г., 10:38 ч.  

Вместо утре 

  Поезия
2651 2 43

 

 

 

 

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери  своеволни  недоверия,
преносени от трудния ни път.

 

Из глухите въздишки на пороя,
приличащи на глупаво дете,
не вярвах, че ще искам да съм твоя,
защото съм невдишано небе.

 

Преливат се милувките на здрача
във тихия му сън недоловим...
И ако днес вселените ти плачат,
изпей ги. И ела да помълчим.

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??