28 мая 2009 г., 09:33

Внезапна Смърт

2.2K 0 30

 

 

 

 

          Внезапна Смърт

 

 

 

 

 

 

Казват, милостива Смърт била -

внезапната!... Когато няма Време

да изповядам в себе си Греха!...

Но не изпитал ужас пред Смъртта,

милувка за раздяла как ще взема?...

 

 

 

Добре, че Бог отсъжда вместо мен,

помага във дилемата ми трудна!...

Не искам да изтлявам бавно в тлен,

но жал копнея в сетния си ден!...

И в нов Живот, дано да се пробудя!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върнах се при тази "внезапна смърт". Много размисли провокира! Не знам колко пъти я четох - и ми се струва, че смъртта винаги се оказва внезапна, колкото и да е очаквана - заради надеждата, която умира последна... Благодаря за тази поетична мъдрост!!!
  • Натъжи ме с тези мисли, но и без тях не може...Поздравления, Аги, дълбокомислителю!
  • Размислите за смъртта са форма на живот и част от живота. Смъртта е и романтичната територия, в представите за която изживяваме чистилището си - приживе. А който го може - прави и такива разкошни стихове като тези!!!
  • Хареса ми!
  • не мисли за това...преболяло в хубав, но тъжен стих...
    милувката е красив спомен, а не сбогуване...
    натъжи ме, приятелю, прегръщам те.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...