28.05.2009 г., 9:33

Внезапна Смърт

2.2K 0 30

 

 

 

 

          Внезапна Смърт

 

 

 

 

 

 

Казват, милостива Смърт била -

внезапната!... Когато няма Време

да изповядам в себе си Греха!...

Но не изпитал ужас пред Смъртта,

милувка за раздяла как ще взема?...

 

 

 

Добре, че Бог отсъжда вместо мен,

помага във дилемата ми трудна!...

Не искам да изтлявам бавно в тлен,

но жал копнея в сетния си ден!...

И в нов Живот, дано да се пробудя!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върнах се при тази "внезапна смърт". Много размисли провокира! Не знам колко пъти я четох - и ми се струва, че смъртта винаги се оказва внезапна, колкото и да е очаквана - заради надеждата, която умира последна... Благодаря за тази поетична мъдрост!!!
  • Натъжи ме с тези мисли, но и без тях не може...Поздравления, Аги, дълбокомислителю!
  • Размислите за смъртта са форма на живот и част от живота. Смъртта е и романтичната територия, в представите за която изживяваме чистилището си - приживе. А който го може - прави и такива разкошни стихове като тези!!!
  • Хареса ми!
  • не мисли за това...преболяло в хубав, но тъжен стих...
    милувката е красив спомен, а не сбогуване...
    натъжи ме, приятелю, прегръщам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...