May 28, 2009, 9:33 AM

Внезапна Смърт

2.2K 0 30

 

 

 

 

          Внезапна Смърт

 

 

 

 

 

 

Казват, милостива Смърт била -

внезапната!... Когато няма Време

да изповядам в себе си Греха!...

Но не изпитал ужас пред Смъртта,

милувка за раздяла как ще взема?...

 

 

 

Добре, че Бог отсъжда вместо мен,

помага във дилемата ми трудна!...

Не искам да изтлявам бавно в тлен,

но жал копнея в сетния си ден!...

И в нов Живот, дано да се пробудя!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Върнах се при тази "внезапна смърт". Много размисли провокира! Не знам колко пъти я четох - и ми се струва, че смъртта винаги се оказва внезапна, колкото и да е очаквана - заради надеждата, която умира последна... Благодаря за тази поетична мъдрост!!!
  • Натъжи ме с тези мисли, но и без тях не може...Поздравления, Аги, дълбокомислителю!
  • Размислите за смъртта са форма на живот и част от живота. Смъртта е и романтичната територия, в представите за която изживяваме чистилището си - приживе. А който го може - прави и такива разкошни стихове като тези!!!
  • Хареса ми!
  • не мисли за това...преболяло в хубав, но тъжен стих...
    милувката е красив спомен, а не сбогуване...
    натъжи ме, приятелю, прегръщам те.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...