ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
28 may 2009, 9:33

Внезапна Смърт

2.2K 0 30

 

 

 

 

          Внезапна Смърт

 

 

 

 

 

 

Казват, милостива Смърт била -

внезапната!... Когато няма Време

да изповядам в себе си Греха!...

Но не изпитал ужас пред Смъртта,

милувка за раздяла как ще взема?...

 

 

 

Добре, че Бог отсъжда вместо мен,

помага във дилемата ми трудна!...

Не искам да изтлявам бавно в тлен,

но жал копнея в сетния си ден!...

И в нов Живот, дано да се пробудя!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Върнах се при тази "внезапна смърт". Много размисли провокира! Не знам колко пъти я четох - и ми се струва, че смъртта винаги се оказва внезапна, колкото и да е очаквана - заради надеждата, която умира последна... Благодаря за тази поетична мъдрост!!!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Натъжи ме с тези мисли, но и без тях не може...Поздравления, Аги, дълбокомислителю!
  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Размислите за смъртта са форма на живот и част от живота. Смъртта е и романтичната територия, в представите за която изживяваме чистилището си - приживе. А който го може - прави и такива разкошни стихове като тези!!!
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    Хареса ми!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    не мисли за това...преболяло в хубав, но тъжен стих...
    милувката е красив спомен, а не сбогуване...
    натъжи ме, приятелю, прегръщам те.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0