24 нояб. 2008 г., 00:02

Внезапно...

1K 0 29






Внезапно усещане,
парещо чувство,
болка най-незаслужена...
Думи в див полет -
стрели без компромис.
Ничия и ненужна...
Сливане с нищото,
така неподмолно,
пресъхнала вече река...

Като ранена птица
политам надолу...
надолу...


А няма земя...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато усещане. Тъжен и хубав стих.
  • От толкова полети и падания дали да не си подрежем крилете
    НИКОГА!!!
    Прегръдка за този стих!
  • Още щом видях в стиха ти , че няма алтернатива- т.е. да достигнеш до твърдата земя и аз като Георги Видинов, Таня Мезева и Владимир-- си помислих KEEP FLYING ,и на български - Продължавай да летиш! Пожелавам ти го не само на сън, в мислите си и т.н. Поздравления!
  • ЕНА...!
    БЛАГОДАРЯ!
  • много познато,но аз винаги съм се измъквала,дано и ти да успееш!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...