Nov 24, 2008, 12:02 AM

Внезапно...

Poetry

1K 0 29

Внезапно усещане,
парещо чувство,
болка най-незаслужена...
Думи в див полет -
стрели без компромис.
Ничия и ненужна...
Сливане с нищото,
така неподмолно,
пресъхнала вече река...

Като ранена птица
политам надолу...
надолу...

А няма земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

670301 (Павлина Гатева)

Познато усещане. Тъжен и хубав стих.

2011-12-08T21:03:06+02:00
lotos (Ирина Костова)

От толкова полети и падания дали да не си подрежем крилете
НИКОГА!!!
Прегръдка за този стих!

2008-11-25T22:12:04+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Още щом видях в стиха ти , че няма алтернатива- т.е. да достигнеш до твърдата земя и аз като Георги Видинов, Таня Мезева и Владимир-- си помислих KEEP FLYING ,и на български - Продължавай да летиш! Пожелавам ти го не само на сън, в мислите си и т.н. Поздравления!

2008-11-25T19:16:36+02:00
враната (Маргарита Василева)

ЕНА...!
БЛАГОДАРЯ!

2008-11-25T18:19:50+02:00
sunshine_93 (Мила)

много познато,но аз винаги съм се измъквала,дано и ти да успееш!

2008-11-25T18:02:28+02:00