17 окт. 2010 г., 13:24

Внезапно

1.1K 0 4

ВНЕЗАПНО

 

 

 

Внезапно ще се появя,

преди завесата да падне

и онзи миг ще уловя,

когато за любов душата ти е гладна.

 

Внезапно ще разпоря тъмнината,

като светкавица в съня ти,

ще нося хляб и светлина

и от любов ще спира пак дъха ти.

 

Внезапно ще се просна цял

на колене пред твоето ухание,

вървял, горял, но   доживял

брега на своето мечтание.

 

Внезапно ще помоля с глас

да ми простиш и  ме ръкоположиш

за рицаря на твойта страст,

на твойта болка и тревожност.

 

Внезапно, като  нежен  ураган,

ще помета преградите в полето,

за този миг, внезапен и желан,

аз знам - копняло е сърцето ти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...