Внезапно
ВНЕЗАПНО
Внезапно ще се появя,
преди завесата да падне
и онзи миг ще уловя,
когато за любов душата ти е гладна.
Внезапно ще разпоря тъмнината,
като светкавица в съня ти,
ще нося хляб и светлина
и от любов ще спира пак дъха ти.
Внезапно ще се просна цял
на колене пред твоето ухание,
вървял, горял, но доживял
брега на своето мечтание.
Внезапно ще помоля с глас
да ми простиш и ме ръкоположиш
за рицаря на твойта страст,
на твойта болка и тревожност.
Внезапно, като нежен ураган,
ще помета преградите в полето,
за този миг, внезапен и желан,
аз знам - копняло е сърцето ти.
© Валентин Иванов All rights reserved.
