18 февр. 2008 г., 14:26

Вода 

  Поэзия » Другая
785 0 4
 

Аз нямам други необятности
освен една
едничка
капчица море в душата си

И всяка изумителна красивост
ми е чужда
докато
не вляза в нея
като равна

На времето не се покланям
Не му дължа пари
Приятелството му не търся
Твърде двулично е
От монументите които му строят
светът е заприличал на гробище

Дърветата люлеят се в посоки
диктувани от вятъра
забравили
че те са великаните
които вятъра създават

И би било безкрайно тъжно
ако не знаех за усмивката
с която ме закле
да се завръщам
отново цяла
в океана

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??