Вода
Аз нямам други необятности
освен една
едничка
капчица море в душата си
И всяка изумителна красивост
ми е чужда
докато
не вляза в нея
като равна
На времето не се покланям
Не му дължа пари
Приятелството му не търся
Твърде двулично е
От монументите които му строят
светът е заприличал на гробище
Дърветата люлеят се в посоки
диктувани от вятъра
забравили
че те са великаните
които вятъра създават
И би било безкрайно тъжно
ако не знаех за усмивката
с която ме закле
да се завръщам
отново цяла
в океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
