rosy88 (Росица Младенова)
56 179
Feb 18, 2008, 2:26 PM

Вода 

  Poetry » Other
845 0 4
 

Аз нямам други необятности
освен една
едничка
капчица море в душата си

И всяка изумителна красивост
ми е чужда
докато
не вляза в нея
като равна

На времето не се покланям
Не му дължа пари
Приятелството му не търся
Твърде двулично е
От монументите които му строят
светът е заприличал на гробище

Дърветата люлеят се в посоки
диктувани от вятъра
забравили
че те са великаните
които вятъра създават

И би било безкрайно тъжно
ако не знаех за усмивката
с която ме закле
да се завръщам
отново цяла
в океана

© Росица Младенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??