Водата на сътворението
в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява.
Влюбените очи: бяха слънчева молитва!
Морето в мен ечи! Вълните му привличат,
това, което е останало, като нежен спомен...
Все още морето е любовен зов: миг поломен!
Варна,13 юни, петък
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены