13.06.2025 г., 9:25

Водата на сътворението

280 5 7

 

 

      в памет на...

 

Стоя на брега и вълните ми напомнят:

има и тъга, но има и любовна памет...

 

Срещна любов, тя наистина ти повярва!

Всеки тих зов, не търси сезонна врява.

 

Влюбените очи: бяха слънчева молитва!

Морето в мен ечи! Вълните му привличат,

 

това, което е останало, като нежен спомен...

Все още морето е любовен зов: миг поломен!

 

Варна,13 юни, петък 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...