13.06.2025 г., 9:25

Водата на сътворението

281 5 7

 

 

      в памет на...

 

Стоя на брега и вълните ми напомнят:

има и тъга, но има и любовна памет...

 

Срещна любов, тя наистина ти повярва!

Всеки тих зов, не търси сезонна врява.

 

Влюбените очи: бяха слънчева молитва!

Морето в мен ечи! Вълните му привличат,

 

това, което е останало, като нежен спомен...

Все още морето е любовен зов: миг поломен!

 

Варна,13 юни, петък 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...