13.06.2025 г., 9:25

Водата на сътворението

284 5 7

 

 

      в памет на...

 

Стоя на брега и вълните ми напомнят:

има и тъга, но има и любовна памет...

 

Срещна любов, тя наистина ти повярва!

Всеки тих зов, не търси сезонна врява.

 

Влюбените очи: бяха слънчева молитва!

Морето в мен ечи! Вълните му привличат,

 

това, което е останало, като нежен спомен...

Все още морето е любовен зов: миг поломен!

 

Варна,13 юни, петък 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...