Водата на сътворението
в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява.
Влюбените очи: бяха слънчева молитва!
Морето в мен ечи! Вълните му привличат,
това, което е останало, като нежен спомен...
Все още морето е любовен зов: миг поломен!
Варна,13 юни, петък
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
