Jun 13, 2025, 9:25 AM

Водата на сътворението

  Poetry
283 5 7

 

 

      в памет на...

 

Стоя на брега и вълните ми напомнят:

има и тъга, но има и любовна памет...

 

Срещна любов, тя наистина ти повярва!

Всеки тих зов, не търси сезонна врява.

 

Влюбените очи: бяха слънчева молитва!

Морето в мен ечи! Вълните му привличат,

 

това, което е останало, като нежен спомен...

Все още морето е любовен зов: миг поломен!

 

Варна,13 юни, петък 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...