9 мар. 2011 г., 11:28

Водопад

3K 0 20

Душата водопад

Очите звездопад

Сърцето

Огнена жарава

Гласът камбана

Ръцете незабрава

Умът

Разлистена дъбрава

Застинал 

Като на парад

Протегнах се

Ти беше водопад

Към космоса врата

Една мечта

Разпръсна капчици

Вода

Прегърнах те

Усетих обичта

Слях се с водопада

Душата

В обич плава

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Образно и много красиво!
  • Красиво и чувствено! Поздрави с усмивка Любчо! Твоите стихове стоплят душата!
  • Колко щастие изпълва женското сърце,чувайки този камбанен звън и изгаряно от толкова нежна жарава!!!
    Поздрави!!!

  • Харесвам образната поезия.Това стихотворение е чудесно.Рядко
    някой успява да пресъздаде радостта, а ти да.Ама, много си успял!!!
    Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Хареса ми, Любо!
    Интересно, нестандартно, чувствено.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...