Душата водопад
Очите звездопад
Сърцето
Огнена жарава
Гласът камбана
Ръцете незабрава
Умът
Разлистена дъбрава
Застинал
Като на парад
Протегнах се
Ти беше водопад
Към космоса врата
Една мечта
Разпръсна капчици
Вода
Прегърнах те
Усетих обичта
Слях се с водопада
Душата
В обич плава
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
Твоите стихове стоплят душата! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
