9.03.2011 г., 11:28

Водопад

3K 0 20

Душата водопад

Очите звездопад

Сърцето

Огнена жарава

Гласът камбана

Ръцете незабрава

Умът

Разлистена дъбрава

Застинал 

Като на парад

Протегнах се

Ти беше водопад

Към космоса врата

Една мечта

Разпръсна капчици

Вода

Прегърнах те

Усетих обичта

Слях се с водопада

Душата

В обич плава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образно и много красиво!
  • Красиво и чувствено! Поздрави с усмивка Любчо! Твоите стихове стоплят душата!
  • Колко щастие изпълва женското сърце,чувайки този камбанен звън и изгаряно от толкова нежна жарава!!!
    Поздрави!!!

  • Харесвам образната поезия.Това стихотворение е чудесно.Рядко
    някой успява да пресъздаде радостта, а ти да.Ама, много си успял!!!
    Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Хареса ми, Любо!
    Интересно, нестандартно, чувствено.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...