Mar 9, 2011, 11:28 AM

Водопад

  Poetry
3K 0 20

Душата водопад

Очите звездопад

Сърцето

Огнена жарава

Гласът камбана

Ръцете незабрава

Умът

Разлистена дъбрава

Застинал 

Като на парад

Протегнах се

Ти беше водопад

Към космоса врата

Една мечта

Разпръсна капчици

Вода

Прегърнах те

Усетих обичта

Слях се с водопада

Душата

В обич плава

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и много красиво!
  • Красиво и чувствено! Поздрави с усмивка Любчо! Твоите стихове стоплят душата!
  • Колко щастие изпълва женското сърце,чувайки този камбанен звън и изгаряно от толкова нежна жарава!!!
    Поздрави!!!

  • Харесвам образната поезия.Това стихотворение е чудесно.Рядко
    някой успява да пресъздаде радостта, а ти да.Ама, много си успял!!!
    Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Хареса ми, Любо!
    Интересно, нестандартно, чувствено.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...