Mar 9, 2011, 11:28 AM

Водопад

  Poetry
3K 0 20

Душата водопад

Очите звездопад

Сърцето

Огнена жарава

Гласът камбана

Ръцете незабрава

Умът

Разлистена дъбрава

Застинал 

Като на парад

Протегнах се

Ти беше водопад

Към космоса врата

Една мечта

Разпръсна капчици

Вода

Прегърнах те

Усетих обичта

Слях се с водопада

Душата

В обич плава

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и много красиво!
  • Красиво и чувствено! Поздрави с усмивка Любчо! Твоите стихове стоплят душата!
  • Колко щастие изпълва женското сърце,чувайки този камбанен звън и изгаряно от толкова нежна жарава!!!
    Поздрави!!!

  • Харесвам образната поезия.Това стихотворение е чудесно.Рядко
    някой успява да пресъздаде радостта, а ти да.Ама, много си успял!!!
    Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Хареса ми, Любо!
    Интересно, нестандартно, чувствено.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...