22 апр. 2010 г., 00:41

Водовъртеж

1.3K 0 15

Най-внезапно, с огнени лъчи,

утрото изгря с усмивка,

слънцето избухна и като с коприва

тялото ми с червенина покри.

 

Щураво, по кожата с милувка,

палава вълна се разтопи,

близна ме с най-синята целувка -

ласките на твоите ръце.

 

Гмурнах се във топлата прегръдка

и потънах в нежни дълбини,

нещо силно в мене избълбука

и във водовъртеж ме потопи.

 

 

Слънцето е в моите коси>>>

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...