22 abr 2010, 0:41

Водовъртеж

1.3K 0 15

Най-внезапно, с огнени лъчи,

утрото изгря с усмивка,

слънцето избухна и като с коприва

тялото ми с червенина покри.

 

Щураво, по кожата с милувка,

палава вълна се разтопи,

близна ме с най-синята целувка -

ласките на твоите ръце.

 

Гмурнах се във топлата прегръдка

и потънах в нежни дълбини,

нещо силно в мене избълбука

и във водовъртеж ме потопи.

 

 

Слънцето е в моите коси>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...