22.04.2010 г., 0:41

Водовъртеж

1.3K 0 15

Най-внезапно, с огнени лъчи,

утрото изгря с усмивка,

слънцето избухна и като с коприва

тялото ми с червенина покри.

 

Щураво, по кожата с милувка,

палава вълна се разтопи,

близна ме с най-синята целувка -

ласките на твоите ръце.

 

Гмурнах се във топлата прегръдка

и потънах в нежни дълбини,

нещо силно в мене избълбука

и във водовъртеж ме потопи.

 

 

Слънцето е в моите коси>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...