Да можех да изтръгна ревността,
терзаеща душата ти смутена
и да я хвърля нейде в пропастта -
издигната от бездна разярена!
Да залича завинаги страха
и вечната неутешима мъка,
да си отиде без вина греха,
изричайки от благослов заръка!
Да разцъфти градина от цветя
и аромат от нежност да поникне,
душата да се къпе в свобода
и свободата чужда да обикне!
© Наташа Басарова Все права защищены
прочетох твои и всяко
едно ми хареса...
Иска ми се и аз някой
ден да пиша като теб,
поздравления!