Да можех да изтръгна ревността,
терзаеща душата ти смутена
и да я хвърля нейде в пропастта -
издигната от бездна разярена!
Да залича завинаги страха
и вечната неутешима мъка,
да си отиде без вина греха,
изричайки от благослов заръка!
Да разцъфти градина от цветя
и аромат от нежност да поникне,
душата да се къпе в свобода
и свободата чужда да обикне!
© Наташа Басарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
