29 feb 2008, 23:52

Волност

  Poesía
987 0 16

Да можех да изтръгна ревността,

терзаеща душата ти смутена

и да я хвърля нейде в пропастта -

издигната от бездна разярена!

 

Да залича завинаги страха

и вечната неутешима мъка,

да си отиде без вина греха,

изричайки от благослов заръка!

 

Да разцъфти градина от цветя

и аромат от нежност да поникне,

душата да се къпе в свобода

и свободата чужда да обикне!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста стихотворения
    прочетох твои и всяко
    едно ми хареса...
    Иска ми се и аз някой
    ден да пиша като теб,
    поздравления!
  • Винаги като чета нещо твое се усмихвам,много въздействащо дори и за човек като мен.

    Да залича завинаги страха
    и вечната неутешима мъка,
    да си отиде без вина греха,
    изричайки от благослов заръка!

    Поздрав.
  • Поздравления!
  • душата да се къпе в свобода
    и свободата чужда да обикне!
    Чудесно послание - силен финал! Вътрешна свобода и зачитане на всяка друга такава - нека си пожелаем това днес, на празника на Освобождението /не само социалното, но духовното/!
  • БРАВО!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...