29.02.2008 г., 23:52

Волност

988 0 16

Да можех да изтръгна ревността,

терзаеща душата ти смутена

и да я хвърля нейде в пропастта -

издигната от бездна разярена!

 

Да залича завинаги страха

и вечната неутешима мъка,

да си отиде без вина греха,

изричайки от благослов заръка!

 

Да разцъфти градина от цветя

и аромат от нежност да поникне,

душата да се къпе в свобода

и свободата чужда да обикне!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста стихотворения
    прочетох твои и всяко
    едно ми хареса...
    Иска ми се и аз някой
    ден да пиша като теб,
    поздравления!
  • Винаги като чета нещо твое се усмихвам,много въздействащо дори и за човек като мен.

    Да залича завинаги страха
    и вечната неутешима мъка,
    да си отиде без вина греха,
    изричайки от благослов заръка!

    Поздрав.
  • Поздравления!
  • душата да се къпе в свобода
    и свободата чужда да обикне!
    Чудесно послание - силен финал! Вътрешна свобода и зачитане на всяка друга такава - нека си пожелаем това днес, на празника на Освобождението /не само социалното, но духовното/!
  • БРАВО!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...