16 дек. 2017 г., 01:39

Вологез

582 0 0

Захвърлих одеждите жречески свои...

и грабнах ромфея в ръце...

оставих далеч боговете безсмъртни...

и техния мирен завет...

 

със своите беси въстание вдигнах...

но ето, че бях повален...

с кръв, с ярост и гняв до победа не стигнах...

но бях аз до край разгромен...

 

приключи се с нашето жреческо семе...

о, мои... небесни творци...

защо не послушах аз Хероса вечен...

но тръгнах... да водя войни...

 

що струва... че моето име... во веки...

сред римския свят... ще къмти...

щом няма ги... моите... братята... беси...

щом... няма го... беския мир...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...