16.12.2017 г., 1:39

Вологез

581 0 0

Захвърлих одеждите жречески свои...

и грабнах ромфея в ръце...

оставих далеч боговете безсмъртни...

и техния мирен завет...

 

със своите беси въстание вдигнах...

но ето, че бях повален...

с кръв, с ярост и гняв до победа не стигнах...

но бях аз до край разгромен...

 

приключи се с нашето жреческо семе...

о, мои... небесни творци...

защо не послушах аз Хероса вечен...

но тръгнах... да водя войни...

 

що струва... че моето име... во веки...

сред римския свят... ще къмти...

щом няма ги... моите... братята... беси...

щом... няма го... беския мир...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...