Вологез

Захвърлих одеждите жречески свои...

и грабнах ромфея в ръце...

оставих далеч боговете безсмъртни...

и техния мирен завет...

със своите беси въстание вдигнах...

но ето, че бях повален...

с кръв, с ярост и гняв до победа не стигнах...

но бях аз до край разгромен...

приключи се с нашето жреческо семе...

о, мои... небесни творци...

защо не послушах аз Хероса вечен...

но тръгнах... да водя войни...

що струва... че моето име... во веки...

сред римския свят... ще къмти...

щом няма ги... моите... братята... беси...

щом... няма го... беския мир...