15 авг. 2008 г., 08:56

Воля

695 0 0



тежко стържеше стъклото по водата
удряше кристалите в огъня
и започна да вали пръстта нагоре към небето

черно лято слънцето мореше
щъркели летяха с човките
и удряха перата си за да се хранят с въздух

преплиташе душата
бримки пускаше по мене
и свличаше се голото от костите
и сухи бурени пробиха почвата
и семената жадно пръснаха

усетих как заплака нечия сълза
и болката се поболя от себе си
светът се завъртя обратно

и се спря


и щъркелите литнаха през есента...
натам
където и да е
по своя воля

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...