тежко стържеше стъклото по водата
удряше кристалите в огъня
и започна да вали пръстта нагоре към небето

черно лято слънцето мореше
щъркели летяха с човките
и удряха перата си за да се хранят с въздух

преплиташе душата
бримки пускаше по мене
и свличаше се голото от костите
и сухи бурени пробиха почвата
и семената жадно пръснаха

усетих как заплака нечия сълза
и болката се поболя от себе си
светът се завъртя обратно

и се спря

и щъркелите литнаха през есента...
натам
където и да е
по своя воля