26 июл. 2009 г., 11:30

Впряг

570 0 1

                  ВПРЯГ 

 

Животът ни впрегна във нова управа,

тук всеки тегли в различни посоки.

Един наляво, друг вдясно. Не става.

Делим децата си, като жива стока.

 

Надолу пътят се вие по урви.

Товара го теглим все настрана.

Държавата към пропаст се втурва.

Кой ли тази страна прокълна?

 

Отдолу е безкрайно мъртвило.

В безвластието  - властва смъртта.

Обещаха, ще литнем с хвърчило.

 

… Родино, сякаш апокалипсис чета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...