26.07.2009 г., 11:30

Впряг

569 0 1

                  ВПРЯГ 

 

Животът ни впрегна във нова управа,

тук всеки тегли в различни посоки.

Един наляво, друг вдясно. Не става.

Делим децата си, като жива стока.

 

Надолу пътят се вие по урви.

Товара го теглим все настрана.

Държавата към пропаст се втурва.

Кой ли тази страна прокълна?

 

Отдолу е безкрайно мъртвило.

В безвластието  - властва смъртта.

Обещаха, ще литнем с хвърчило.

 

… Родино, сякаш апокалипсис чета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...