ВПРЯГ
Животът ни впрегна във нова управа,
тук всеки тегли в различни посоки.
Един наляво, друг вдясно. Не става.
Делим децата си, като жива стока.
Надолу пътят се вие по урви.
Товара го теглим все настрана.
Държавата към пропаст се втурва.
Кой ли тази страна прокълна?
Отдолу е безкрайно мъртвило.
В безвластието - властва смъртта.
Обещаха, ще литнем с хвърчило.
… Родино, сякаш апокалипсис чета.
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
