ВПРЯГ
Животът ни впрегна във нова управа,
тук всеки тегли в различни посоки.
Един наляво, друг вдясно. Не става.
Делим децата си, като жива стока.
Надолу пътят се вие по урви.
Товара го теглим все настрана.
Държавата към пропаст се втурва.
Кой ли тази страна прокълна?
Отдолу е безкрайно мъртвило.
В безвластието - властва смъртта.
Обещаха, ще литнем с хвърчило.
… Родино, сякаш апокалипсис чета.
© Мимо Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
