ВПРЯГ
Животът ни впрегна във нова управа,
тук всеки тегли в различни посоки.
Един наляво, друг вдясно. Не става.
Делим децата си, като жива стока.
Надолу пътят се вие по урви.
Товара го теглим все настрана.
Държавата към пропаст се втурва.
Кой ли тази страна прокълна?
Отдолу е безкрайно мъртвило.
В безвластието - властва смъртта.
Обещаха, ще литнем с хвърчило.
… Родино, сякаш апокалипсис чета.
© Мимо Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
