Врабче 3
Врабченце мило, я кажи
кой в клетка те държи,
та спря да ми чирикаш ти?
Очички чернички въртиш,
потрепваш нервно със крилца…
Зная,
макар да си имаш водичка и зрънца,
в простора искаш ти да полетиш.
Не бой се, свободата аз ще ти даря.
Ето, кафеза ти отварям леко,
литвай, миличко, далеко…
В небето синьо се извиси
и с чирикането си го огласи.
Живей си ти на воля,
само нещичко ще те помоля –
за мен недей забравя ти
и гостенче често ми бъди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
