Врабченце мило, я кажи
кой в клетка те държи,
та спря да ми чирикаш ти?
Очички чернички въртиш,
потрепваш нервно със крилца…
Зная,
макар да си имаш водичка и зрънца,
в простора искаш ти да полетиш.
Не бой се, свободата аз ще ти даря.
Ето, кафеза ти отварям леко,
литвай, миличко, далеко…
В небето синьо се извиси
и с чирикането си го огласи.
Живей си ти на воля,
само нещичко ще те помоля –
за мен недей забравя ти
и гостенче често ми бъди!
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
