May 1, 2007, 10:54 AM

Врабче 3

  Poetry
653 0 9

Врабченце мило, я кажи

кой в клетка те държи,

та спря да ми чирикаш ти?

Очички чернички въртиш,

потрепваш нервно със крилца…

Зная,

макар да си имаш водичка и зрънца,

в простора искаш ти да полетиш.

Не бой се, свободата аз ще ти даря.

Ето, кафеза ти отварям леко,

литвай, миличко, далеко…

В небето синьо се извиси

и с чирикането си го огласи.

Живей си ти на воля,

само нещичко ще те помоля –

за мен недей забравя ти

и гостенче често ми бъди!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...